Новини и събития

Изследвания по история на социализма в България. Преходът. Том 3

Излезе от печат том трети с "Изследвания по история на социализма в България. Преходът". Съставители на изданието са Лиляна Канева, Максим Мизов и Евгений Кандиларов, а редактор на сборника е д-р Таня Турлакова. Книгата е плод на изследователските усилия водещи специалисти в областта на политологията, икономиката, социологията, правото и историята, изследователи от БАН и преподаватели в различни университети. Сред тях са имената на проф. Петър-Емил Митев, проф. Нора Ананиева, проф. Георги Карасимеонов, проф. Кръстьо Петков, проф. Васил Проданов, проф. Искра Баева, проф. Катя Владимирова, доц. Антоний Тодоров, доц. Добрин Канев, д-р Борис Попиванов и др. Изследването е част от дългосрочен научен проект на Центъра за исторически и политологически изследвания при НС на БСП с подкрепата на Фондация "Фридрих Еберт". Той започна преди повече от три години и е посветен на историята на социализма в България от края на ХІХ век до наши дни. В рамките на изследователската работа бяха проведени редица кръгли маси, които провокираха интереса на учени от различни академични институции. Всяка от серията дискусии разкри нови и все още неосветлени периоди, събития и личности, предизвика спорове по широк кръг от теми. Целият текст на сборника, както и отделните изследвания на авторите са достъпни в раздел "Публикации" както и в интернет на страницата на проекта на адрес www.bgsocialism.eu, където могат да бъдат намерени и предишните два тома от проекта, също и множество допълнителни материали, документи, снимки и богата библиография по проблемите на социализма в България.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР ............................................................................ 7

ПРЕХОДЪТ И ПОУКИТЕ
ЗА БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА

Петър-Емил Митев .............................................................. 16

КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ И ПРЕХОД
Нора Ананиева ........................................................................ 60

ПАРЛАМЕНТАРИЗМЪТ И ЛЕВИЦАТА
В БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД

Мария Пиргова ..................................................................... 128

БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО
В КОНСТИТУЦИОННИЯ МОДЕЛ ОТ 1991 г.:
ПОСТИЖЕНИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ

Борис Попиванов .................................................................. 146

ОТ ПЪРВАТА КЪМ ВТОРАТА ПАРТИЙНА
СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ

Георги Карасимеонов ........................................................... 175

ТРУДНИЯТ ПЪТ НА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА БСП
Добрин Канев ........................................................................ 217

БСП НА ВЛАСТ И В ОПОЗИЦИЯ
В ГОДИНИТЕ НА ПРЕХОДА

Искра Баева ........................................................................... 248

ИЗБИРАТЕЛИТЕ НА БСП
Антоний Тодоров ................................................................. 288

ОТНОШЕНИЕТО НА БСП
КЪМ СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО МИНАЛО

Евгений Кандиларов ............................................................ 338

СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ПРЕЗ ПРЕХОДА
В БЪЛГАРИЯ (1989-2010 г.)

Кръстьо Петков, Атанас Владиков ................................ 377

ПАЗАРЪТ НА ТРУДА В БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НА ПРЕХОДА:
ИЗГРАЖДАНЕ, РАЗВИТИЕ
И ПОЛИТИКИ (1989-2010 г.)

Катя Владимирова .............................................................. 417

КАКВО СЕ СЛУЧИ С ПРЕХОДА
КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА?

Аксентия Замфирова ......................................................... 439

СОЦИАЛНАТА ЦЕНА НА ПРЕХОДА
(РАЗКАЗ ЗА "ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ",
ИЛИ ЗА "БЯГАНЕТО НА МЯСТО")

Начко Радев ........................................................................... 455

ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА И ИДЕОЛОГИЧЕСКИЯТ
ДИСКУРС НА ТРАНСФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВЕН
СОЦИАЛИЗЪМ КЪМ ПЕРИФЕРЕН
И ОЛИГАРХИЧЕН КАПИТАЛИЗЪМ

Васил Проданов .................................................................... 485

ОТ МАСКИТЕ ДО МАСКАРАДА
Българските интелектуалци в годините на прехода:
социална памет за "вчера" – социални роли "днес"

Наталия Христова ............................................................. 522

ДЕМОГРАФСКАТА СИТУАЦИЯ И ПОЛИТИКА
В ПРЕХОДА КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

Геновева Михова, Пенка Найденова ................................. 542

ДОКЛАДЪТ ОТ ПЛЕНУМА НА ЦК НА БКП
ОТ 29.ХІІ.1989 г. – КОНСТИТУТИВЕН ФАКТОР
ЗА ИДЕЙНО-ПРОГРАМНАТА ЕВОЛЮЦИЯ НА БСП
ПО НАЦИОНАЛНО-ЕТНИЧЕСКИЯ ПРОБЛЕМ
И ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ

Максим Мизов ...................................................................... 568

АВТОРИТЕ .......................................................................... 627

CONTENTS........................................................................... 629

 

ПРЕДГОВОР

В ръцете на читателя е третият том от поредицата "Изследвания по история на социализма в България". Той е резултат от съвместния изследователски проект на Фондация "Фридрих Еберт" и на Центъра за исторически и политологически изследвания. Предишните два тома бяха посветени на историята на българския социализъм – съответно: първият – на периода от зараждането на социализма през 1891 г. до 1944 г., а вторият – на развитието на социалистическата идея в условията на първата република и на държавния социализъм от септември 1944 г. до неговия край през ноември 1989 г. Настоящият том е проблемно-тематично обвързан с неимоверно сложната еволюция на тази лява идея в условията на преход към демокрация и пазарна икономика в България от късната есен на 1989 г., та чак до наши дни. (Материалите на авторите, участващи в настоящия том, са събирани до лятото на 2011 година.)Читателят, който прегледа съдържанието и особено ако е запознат с предишните два тома, навярно ще забележи, че съществува известна разлика между тях и настоящия том. Ако досега публикуваните два тома са дело само на известни български историци – представители на авторитетни академични или университетски институции, настоящият включва творчески разработки не само на историци, но и на изтъкнати български специалисти по политология, право, философия, социология, икономика, демография и етнология. Това вече променя "чисто" историческия профил на неговото повествование, а така също и характера и спецификата на анализа и на посланията му. Съвсем естествено е подобна осезаема разлика в профила и в "материята" на анализа да изисква съответни обяснения какво именно е провокирало или пък е стимулирало един такъв нов подход. Всъщност подобна разлика в комплектуването на изследователския колектив бе наложителна поради характера и особеностите на най-новата ни история – след 10 ноември 1989 г. Това, което се случи през годините на прехода, няма никаква аналогия или прототип в предшестващата историческа биография на българската държава. То все още не е напълно отминало минало, още е наше съвремие, а дори и наша съдба. Затова ние не сме в състояние съвсем хладнокръвно и безчувствено да го изследваме. Впрочем и преобладаващата част от сегашните научни изследвания на прехода също не се е спасила от подобно "проклятие". Нещо повече, това близко минало е част от логиката и развоя на огромни, изключително значими по своите настоящи, а със сигурност и по своите предстоящи, последици, исторически събития, процеси и тенденции от края на ХХ и в началото на ХХІ век. А това вече е едно голямо предизвикателство пред интелектуалците, които следва да дадат отговори за станалото. Случилото се през всичките тези, изключително тежки за българския народ, 22 години на преход към демокрация заслужава едно по-комплексно, при това и надхвърлящо единствено и само чисто историческия поглед и анализ, изследователско начинание, а съответно на това – известни интердисциплинарни научни изследвания, обяснения и тълкувания. Самата обществена практика, в т.ч. и най-вече управленската политическа практика остро се нуждаят от един по-крупен план на проблематизиране и анализиране на преходните трансформации, от по-мащабен формат на научно представяне и интерпретация на случилото се през това време. Поради тези причини се счете за необходимо в третия том да бъдат включени представители на различни научни дисциплини, привърженици на различни теоретико-методологически подходи и дискурси, които да предложат една по-панорамна, а и по-разнородна картина на случилото се в България през изминалите 20 години. Подобно начинание – да се промени профилът на досега публикуваните два тома – носи не само повече, но и по-благоприятни възможности за изследването. Също така то създава обаче известни неудобства, дори и рискове по отношение на цялостния изглед на тритомника. Така или иначе, поехме този риск с надеждата, че подобен подход само може да допринесе за едно по-цялостно и по-качествено оценяване на събитията, за по-многостранно и по-задълбочено осмисляне на радикалните трансформации.Днес може съвсем определено да се каже, че най-новата история все още не е свършила, че тя все още пулсира. Тя все още не може да предостави своето минало на вниманието и делото на изследователите. Знайно е, че понякога за историческия анализ са необходими поне няколко десетилетия дистанция от времето на конкретно случилото се в миналото, за да може едва тогава, когато всичко вече е уталожено, а разгорещените страсти са достатъчно заглъхнали или изстинали, да се пристъпи към един реалистичен, трезв, обективен и коректен научен анализ, който да реконструира и да обясни достатъчно вярно случилото се. Но в нашата историческа действителност да се изчаква подобен лимит от време реално би означавало да се пропилеят много шансове и да се подценят и омаловажат значими събития, които изискват моментен ответ. Професионален и граждански дълг на българските учени е да предложат още сега свои визии и интерпретации за случилото се през годините на нашия преход, да погледнат през оптиката на различни научни дисциплини или теории на станалото. Затова и творческият колектив, реализирал този том, се нае да понесе своя кръст на научна и гражданска отговорност, за да лансира своите идеи, трактовки или тълкувания. Още повече, че "битката за миналото", за декретирането, но още повече за доминирането на определен тип дискурси за историята – по-далечната или най-новата – е неотвратима и съществена част от нашата съвременност. И днес също, така както по времето на държавния социализъм, някои политически или интелектуални среди всячески се опитват да наложат като безалтернативни само своите исторически визии, тълкувания за миналото, да "приватизират" историята. Затова е особено важно изследователите да се противопоставят на такъв подход, да лансират в обществеността различни визии и интерпретации за станалото. Факт е, че лявата теория е в голям дълг пред обществото, че е пропуснала много шансове и не участва адекватно в идейно-теоретическите битки за миналото, в острите конкуренции между дискурсите за "истинската история" на прехода, както и най-вече за времето преди него. Този факт още повече задължава и трябва да импулсира левите, социално-ангажираните изследователи. Искрено се надяваме тритомникът "Изследвания по история на социализма в България" донякъде да компенсира редица празноти, пропуски и слабости на левия прочит. В настоящия момент анализът на нашата най-нова история се намира донякъде, метафорично казано, в крачка с определени събития, процеси или тенденции в общественото развитие, във все още продължаващи и незавършени трансформации в държавата. Това обстоятелство несъмнено оказва влияние върху естеството и спецификата на научното описание и на анализите на всичко, което се е случило през прехода. От друга страна, това неотвратимо "продължаване" на историята в нашето време е свързано и с твърде много исторически тайни за определени събития, които още не са "изплували на повърхността", нито са станали достояние на публичността. Документацията, архивите за такива събития са в процеси на текущо или дори на предстоящо създаване. Много от знаковите фигури на прехода още не са публикували своите мемоари, не са казали своите "последни думи" за същността и тайните на прехода. Подобна липса на разработки от видни политически личности в прехода, които да предложат на обществеността своите интерпретации за случилото се в прехода изобщо, или в отделни събития и сфери, също затруднява учените. Признак на лош научен вкус би било самонадеяното твърдение, че вече са изказани окончателните присъди, че са разгадани последните тайни за прехода. След известно време сигурно ще се наложи осезателната потребност историята да се препрочете наново. Това може да означава само едно-единствено нещо, което впрочем трябва да се отнася и за настоящия том: историята, която той предлага, не е завършена, не е окончателна; тя е същевременно отворена и налагаща последващи изследвания – дори по същите тези теми или пък по други, различни от тях изследователски полета. При всичките условности и трудности обаче такова съществено обстоятелство не бива да притеснява, нито пък да отказва учените от правото им да се произнесат за събитията, процесите и тенденциите, които са свързани с логиката и развоя на българския преход. Нещо повече, настоящият том изследвания по историята на социализма в България не може да претендира и за напълно изчерпателен анализ на всички сфери от държавния и обществения живот в посткомунистическия период на най-новата й история. На настоящия етап това не само че не е възможно, но то дори сякаш е и закономерно. Читателят ще забележи, че има – подобно на повествованието и в предишните два тома – "бели полета", към които изследователският анализ не се е насочил и не ги е осветил достатъчно. В текстовете на някои от авторите на настоящия том присъстват идеи и тези, които са само загатнати, но са много плодотворни. Подобни идеи и тези вероятно следва по-нататък – било от самите тези автори, било от други изследователи – да бъдат далеч по-мащабно и задълбочено изучени и интерпретирани. Освен това в този трети том има и анализи на конкретни обществени сфери, които са предмет на дискусии в самата БСП, а различните версии и аргументи за тяхното научно тълкувание не са изложени. В това отношение следващите издания от поредицата "Изследвания по история на социализма в България" трябва да запълнят тези празноти, като отстранят подобни пропуски, слабости, едностранчивости или недостатъци. За да не бъдем голословни, ще посочим само няколко теми, които следва да станат обект на следващи изследвания по този проект. Правим това само като една илюстрация, а не като окончателен или задължителен каталог, към който трябва да бъдат ориентирани бъдещите "творчески интервенции". Тъкмо поради сегашното им отсъствие, те са творческо предизвикателство и трябва да се въплътят в научни трудове, удовлетворяващи по-широки кръгове читателска публика. Не може да търпи отлагане едно по-фокусирано и по-детайлно ангажиране на изследователите със сферата на международните връзки и отношения както на Република България, така също и на БСП, която има огромна историческа заслуга за влизането на нашата страна в Европейския съюз. Също така реално съществува потребност от по-мащабни, конкретни и многостранни анализи на ролята на БСП както в света и в единното семейство на европейските социалистически и социалдемократически партии, така също и спрямо нейните нови ангажименти и отговорности към общоевропейските интеграционни процеси и проекти. Несъмнено един голям и значим проблемно-тематичен кръг представлява и случилото се със и в самия партиен организъм на БСП в условията на драматичния преход към демокрация. Вътрешнопартийната еволюция е благодатен творчески периметър, който поне засега не е достатъчно анализиран. Този проблемно-тематичен спектър все още е сфера за проявата на пристрастни тълкувания, а не на трезви и обективни изследвания. Новото "партийно строителство", колкото провокативно да звучи това днес в условията на тотално дискредитиране на всякакви типове "социално инженерство", както и новите форми на живот в и чрез партията, също така притежават различни характеристики и особености, които могат и следва да бъдат предмет на научни дирения и дискусии. Реформирането, идейно-политическото обновление, ценностната преориентация и трансформация, модернизацията и радикалната промяна на организационните механизми на БСП, на технологията на връзките между партийните структури и членове и на отношенията между тях и другите партийно-политически формации и граждански инициативи реално представляват неимоверно широко творческо поле. Българската наука или поне левите интелектуалци и учени все още не са се произнесли и по отношение на ставащото в съзнанието и поведението на представителите на отделните поколения партийни членове. Още повече, че историческите промени се възприемат, оценяват и осмислят по доста различни начини от тях. Тази поколенческа драма е нещо, което заслужава специални научни изследвания, обяснения и интерпретации с най-съвременни подходи и аргументи. Преходът коренно преобрази цялата икономическа, стопанска действителност. Това налага както комплексни, така и конкретно-ориентирани към отделни икономически сфери и социални политики анализи. Специален акцент в тях представлява проблемът за ролята и значението на синдикалните организации, на техните връзки и взаимоотношения с партиите и гражданското общество. Радикалният преход сложи изключително силен отпечатък и върху българската култура, изкуство, просвета и наука. Случилото се с или в тях има сериозни последици не само за настоящето, ала и далеч повече за бъдещето на нашата държава и нация. Сред значими части от българската художествено-творческа интелигенция още битува разбирането, че именно по времето на държавния социализъм е бил "златният век" за културата и изкуството, поради специалните грижи на тогавашната държава за тези сфери. Това е изследователско поле, което изисква една по-балансирана, а и многостранна оценка. Още повече, че процесите в тези сфери съвсем не са еднозначни и заслужават доста по-профилирано научно изследване. В тях са развиха крайно негативни, деструктивни тенденции. Налице са фрапиращи безобразия спрямо съкровищницата на българската култура и изкуство, както и спрямо житейската или творческата съдба на техните кадри. Те също наложително изискват по-различно научноизследователско внимание и анализ. Лявата теория не бива да стои със скръстени ръце и да бяга от тези предизвикателства, процеси и опасни тенденции в нашия обществен живот. Тя следва да им отдели повече внимание и да ангажира повече изследователи с тях. Научнообоснован отговор очакват такива сериозни въпроси като например този за причините, поради които БСП не съумя да реализира своите социални политики и програми за реформи в тези сфери. Преходът към партийно-плуралистична демокрация обуславя изключителната актуалност и значимост на проблема за политическата култура в съвременното общество и за ролята на медиите за нейното формиране. Факт е, че драмата на българския преход създаде реални присъствия на исторически непознати преди в българското общество феномени. Те присъстват във всички политически партии и формации и в определени ситуации придобиват доста отчетлива власт. Нашата наука обаче все още не е изучила тези твърде особени процеси. Има и други сфери от обществения живот на страната, които заслужават анализ, който в този том липсва. Интересно е да се изследват практическите действия, които БСП е осъществила на власт и в опозиция спрямо сферата на националната сигурност, в правозащитната и правораздавателната система, в здравеопазването и аграрната политика, в политиката с младежта или за равнопоставеността на половете и други. Дори само заради наложителните ограничения в обема на този том, изследването на тези изключително актуални и обществено-значими проблеми или теми от преходната ни история се оказва доста затруднено. Това обстоятелство обаче дава възможности в следващи трудове от нашата поредица те да бъдат обстойно анализирани. Както и да се погледне, всичко не може да се постави или разгледа в един том. Просто защото историята на нашия преход е вече достатъчно сложна и голяма по обем. Наистина, за всяка история е трудно, а и отговорно да се говори или пише. Още по-сложно обаче е да се обяснява и тълкува тази история, която все още диша и живее. А такава е историческата тъкан, с която борави, към която е адресирал своите интереси и усилия настоящият том. Това не е оправдание за неговите качества, за постиженията на авторския му колектив или на отделните изследователи в него. То просто е наложително обяснение за високите цели, които изследователският колектив на ЦИПИ си е поставил за бъдещето на проекта "История на социализма в България". Убедени сме, че сложихме началото на амбициозен научен анализ на лявата идея, на историята и съвременното развитие на левите партии и движения, на ролята и мястото на БСП в европейското развитие на България. И той трябва да продължи.

От редколегията